четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Академичният шовинизъм

Постъпването в университета е емоционален момент. Навлизаш в нов етап от живота си, вероятно сменяш и мястото, на което живееш. Начинанието представлява сериозна инвестиция, обикновено от страна на родителите. На него ще посветиш следващите 4 години, и сериозна сума пари. Напрежението, от това дали е избран правилният ВУЗ, е голямо.

По една или друга причина си се спрял на УНСС. Още в първия учебен ден вероятно си се блъскал неуспешно, за да си намериш място в аула "Максима", за да чуеш приветствената реч на ректора. Виждаш големия наплив от първокурсници, стремящи се към напътствените слова на човек №1 в университета, който пламенно говори за качеството на образованието тук и превъзходството на УНСС над другите университети.

След това се насочваш към залата за встъпителната лекция. Тя се води от преподаватели от катедрата на специалността, която си избрал. От тях почти не ти става ясно какво точно ще учиш, но ти казват, че УНСС е най-добрият ВУЗ. Няколко пъти. Получаваш папка, на която пише "УНСС №1".

След този вълнуващ ден се чувстваш щастлив от избора си. Казали са ти многократно, че си попаднал в университет, който е нещо повече от другите. Изпълнен си с очаквания.

Започват първите учебни седмици, ходиш на лекции и упражнения. Там научаваш малко за материала, но се набляга на най-важното - УНСС е номер едно! Защото така. Единственото по-важно от това, че УНСС е номер едно, е че СУ е номер две. За да се разясни това се отделя още повече време. Студентите трябва да са наясно, че превъзхождат студентите от другите университети. Имаш чувството, че си влезнал не в университет, а в един от двата политически лагера по време на Студената война.

Скоро след това се запознаваш с вестника на УНСС. Той прилича повече на партийно издание. Титулната страница е запазена за лидера... пардон - ректора. Неговият лик винаги грее около началните материали. По-нататък вестникът продължава с възхвала на специалностите и факултетите. Споменава се многократно, че са най-добрите в своята област. След това се отделя внимание на разните казионни клубчета и организации, които са пряко подчинени на академичното ръководство. После са поместени мнения на бивши студенти на УНСС, които възхваляват университета и превъзходството му пред другите. Накрая на вестника има специално пространство посветено на спортните успехи. Там се показва, че както във всички други области, УНСС налага тотална доминация и в спорта. Читателят остава с впечатлението, че скоро трябва да се закрива НСА.















       
Вероятно подобна е и атмосферата в други университети. Една от причините ръководствата на ВУЗ-овете да страдат от амбицията винаги да са "номер едно" е рейтинговата система за финансиране. В последните години парите за образование се орязват жестоко. Акцентът обаче не пада върху този факт, а върху това как да се разпределят оскъдните средства, чрез рейтингова система. Университетите се превръщат в конкуренти. В сферата на образованието се въвеждат пазарни механизми, превръща се в бизнес, целта му става печалба. Ръководствата на ВУЗ-овете са мотивирани да присвоят максимални средства, като докажат, че са по-добри от другите.

Всичко това се пренася и на студентите. Вместо да се обединят срещу орязването на средсва за образование, чрез рейтинговата система и под влиянието на ръководствата те се конфронтират за орязаните пари. Въведено е старото правило "разделяй и владей".

Ние отказваме да приемем академичния дарвинизъм на рейтинговата система. Не смятаме студентите на другите университети за врагове или конкуренти. Според нас насъскването между висшите училища е неправилно. Вярваме, че с общи усилия на всички учащи можем да се борим за едно по-добро образование.



1 коментар:

  1. абсолютно правилно. Поздравления на автора...и жалко за всички нас

    ОтговорИзтриване