Всяка
година в България се отбелязва Денят
на народните будители – 1 ноември. На
тази дата се състоят различни събития
в читалища и училища. Някои учебни
заведения я приемат като патронен
празник, а за цялата страна денят е
неработен. На въпросната дата обикновено
се провеждат шествия и демонстрации на
просветна тематика.
Денят
на народните будители в повечето случаи
буди асоциации с периода на Възраждането.
Символиката идва от състоянието на
българския народ по време на османското
владичество, когато той е привикнал към
робската действителност и метафорично
„заспал“. През XIII и XIX
започват да се появяват активни и
образовани хора, които започват борба
за културно обособяване, а по-късно и
за политическо освобождение на българите.
Важна роля за културната диференциация
играе просветата. Заслугата за нейното
развитие в този период се пада на
новосформиралата се българска буржоазия,
учителите и българите, имали възможност
да получат образование в чужбина. Този
род възрожденска интелигенция образно
носи названието „будители“.
Възрожденско училище в град Карлово |
В
ХХI век за будители се
смятат учителите, които чрез знанието,
което предават на учениците ги „събуждат“
от съня на невежеството. Останала е
символиката на човек, който просвещава
хората. Докато в миналото ролята на
будителя е да създава нагласи, днес
учителската професия като че ли е сведена
до по-практичната функция да дава
конкретни знания в определени области.
Социалната
функция на учителя от Възраждането
останала в историята. Допълнителна роля
в тази тенденция играят частните училища.
Те развиват процесите около постепенната
приватизация на образованието. Друг
елемент от нея са орязването за държавните
пари за просвета, затварянето на училища
и въвеждането на такси в университетите,
както и ежегодното им повишаване.
Неолибералната
тенденция, която следва България, е за
превръщането на всичко в частна
собственост, включително и образованието.
Това води до превръщането на учащите в
обикновени клиенти, преподавателите –
в наемни работници, а знанието – в стока,
с която може да се търгува и която носи
печалба. По този начин се възпрепятства
достъпът на хората с малки финансови
възможности до учебните заведения.
Икономическият елит се превръща и в
духовен елит. Обществената стратификация
все по ярко се изразява във всички сфери
на живота.
В
ХХI век буржоазията не
изпълнява прогресивна роля в сферата
на образованието. Ако през Възраждането
вливането на средства в училищата е
било необходимо за тяхното развитие,
днес раздържавяването на образованието
е свързано с търговия. През ХIII
и XIX век парите за
учебна дейност са се дарявали безвъзмездно
от заможните българи, но през ХХI
финансирането на учебни заведения
може да се разглежда просто като
инвестиция, свързана с очакването за
възвращаемост и печалба.
Днес
будители не са учителите, които механично
предават информация. Будител е всеки,
който осъзнава несправедливостта на
пазарните догми и намира начин да изрази
това. Метафоричният „сън“ на прекланянето
пред по-силния във
времето на Османската империя, днес е
„сън“ на разбирането, че друг свят,
освен този на частната собственост, не
е възможен. Особено когато тя превзема
дома на будителите – училището.