сряда, 23 октомври 2013 г.

Пропадна Новият корпус в УНСС

На 23 октомври, сряда, настъпи лек хаос сред част от студентите в УНСС. Оказало се, че лекциите им са отменени. Според слух, разпространен в университета е възникнал проблем в т.нар. Нов корпус. Впоследствие се оказа, че част от това крило се е напукала, а някои от стените са се наклонили. Колеги, които са имали занятия до късно предишния ден споделиха, че около 19 часа са чули силен трясък.

Извадка от сайта на УНСС
От лятото в университета текат ремонтни дейности. Една от версиите за инцидента е, че той е предизвикан от премахване на подпорна стена, в следствие на ремонта. Самият Нов корпус е изграден години след основната сграда, с цел да поеме все по-големия брой студенти в УНСС.

Повишаването на икономическата независимост на ВУЗ-овете е една от причините те постепенно да се превръщат в частни фирми. Те, като типични пазарни субекти се стремят да привлекат и поемат максимален брой „клиенти“. Набляга се на количеството. На студентите се гледа като на „ходещи такси“. Това се стимулира от държавата, която предоставя финансова издръжка на университетите за брой студенти. Колкото повече учащи са приети – толкова повече пари за учебното заведение.

Почти ежегодно се разширява приемът на кандидати в УНСС, с цел да постъпят по-големи финансови постъпления. Това логично води до проблем с недостиг на помещения. Случва се залите да не могат да поемат всички студенти, които по програма имат занятие там.

Появява се нуждата от разширения на основната сграда. Те се строят по възможност по най-икономичния начин, с цел да се минимизират разходите. Това застрашава живота и здравето на студентите, които така или иначе са наблъскани като животни, за да донесат приходи на университета. За сметка на това върви лъскава кампания, как ВУЗ-ът е №1, а сградата му е най-модерната и постоянно се ремонтира и обновява.

Срутването на Новия корпус на УНСС е в следствие на проблема с безразборното разширяване на приема в университета, без това да бъде съобразено с наличната материална база. Грандоманските амбиции на ръководството този път можеха да костват нечий живот. Сега УНСС остава наполовина затворен и не е ясно кога студентите ще могат да посещават занятия по програма. За възстановяването на сградата ще трябват сериозни ресурси, които най-вероятно ще бъдат търсени от учащите. Този път обаче няма да платим за чужди грешки. 

четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Академичният шовинизъм

Постъпването в университета е емоционален момент. Навлизаш в нов етап от живота си, вероятно сменяш и мястото, на което живееш. Начинанието представлява сериозна инвестиция, обикновено от страна на родителите. На него ще посветиш следващите 4 години, и сериозна сума пари. Напрежението, от това дали е избран правилният ВУЗ, е голямо.

По една или друга причина си се спрял на УНСС. Още в първия учебен ден вероятно си се блъскал неуспешно, за да си намериш място в аула "Максима", за да чуеш приветствената реч на ректора. Виждаш големия наплив от първокурсници, стремящи се към напътствените слова на човек №1 в университета, който пламенно говори за качеството на образованието тук и превъзходството на УНСС над другите университети.

След това се насочваш към залата за встъпителната лекция. Тя се води от преподаватели от катедрата на специалността, която си избрал. От тях почти не ти става ясно какво точно ще учиш, но ти казват, че УНСС е най-добрият ВУЗ. Няколко пъти. Получаваш папка, на която пише "УНСС №1".

След този вълнуващ ден се чувстваш щастлив от избора си. Казали са ти многократно, че си попаднал в университет, който е нещо повече от другите. Изпълнен си с очаквания.

Започват първите учебни седмици, ходиш на лекции и упражнения. Там научаваш малко за материала, но се набляга на най-важното - УНСС е номер едно! Защото така. Единственото по-важно от това, че УНСС е номер едно, е че СУ е номер две. За да се разясни това се отделя още повече време. Студентите трябва да са наясно, че превъзхождат студентите от другите университети. Имаш чувството, че си влезнал не в университет, а в един от двата политически лагера по време на Студената война.

Скоро след това се запознаваш с вестника на УНСС. Той прилича повече на партийно издание. Титулната страница е запазена за лидера... пардон - ректора. Неговият лик винаги грее около началните материали. По-нататък вестникът продължава с възхвала на специалностите и факултетите. Споменава се многократно, че са най-добрите в своята област. След това се отделя внимание на разните казионни клубчета и организации, които са пряко подчинени на академичното ръководство. После са поместени мнения на бивши студенти на УНСС, които възхваляват университета и превъзходството му пред другите. Накрая на вестника има специално пространство посветено на спортните успехи. Там се показва, че както във всички други области, УНСС налага тотална доминация и в спорта. Читателят остава с впечатлението, че скоро трябва да се закрива НСА.















       
Вероятно подобна е и атмосферата в други университети. Една от причините ръководствата на ВУЗ-овете да страдат от амбицията винаги да са "номер едно" е рейтинговата система за финансиране. В последните години парите за образование се орязват жестоко. Акцентът обаче не пада върху този факт, а върху това как да се разпределят оскъдните средства, чрез рейтингова система. Университетите се превръщат в конкуренти. В сферата на образованието се въвеждат пазарни механизми, превръща се в бизнес, целта му става печалба. Ръководствата на ВУЗ-овете са мотивирани да присвоят максимални средства, като докажат, че са по-добри от другите.

Всичко това се пренася и на студентите. Вместо да се обединят срещу орязването на средсва за образование, чрез рейтинговата система и под влиянието на ръководствата те се конфронтират за орязаните пари. Въведено е старото правило "разделяй и владей".

Ние отказваме да приемем академичния дарвинизъм на рейтинговата система. Не смятаме студентите на другите университети за врагове или конкуренти. Според нас насъскването между висшите училища е неправилно. Вярваме, че с общи усилия на всички учащи можем да се борим за едно по-добро образование.



четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Студентът - дискриминиран в УНСС

Във връзка със случай на припаднало момиче в лекционна зала наскоро решихме да потърсим информация по какъв начин можем да получим спешна медицинска помощ в университета. По време на въпросната ситуация, колеги на студентката в критично състояние попитали преподавателя дали има лекар в университета. Отговорът бил „Нали отсреща е Студентска поликлиника?“.
Проучихме въпроса, като отидохме във въпросното здравно заведение. Там научихме, че поликлиниките по принцип не предлагат спешна помощ, а при нужда да звъним на телефон 112. По-интересната информация, която получихме е, че в УНСС все пак има лекар, който странно защо работи само с преподаватели и персонал. Името му е д-р Николай Ралчев.


Студентска поликлиника
           Снимка: АСО
          Върнахме се в университета, за да разговаряме с него. Охраната беше видимо учудена от запитването ни за лекар във ВУЗ-а. След известни консултации ни беше отговорено, че въпросният д-р Ралчев се появява в УНСС само по време на изпити. В крайна сметка достигнахме до заключението, че единственият начин да получиш медицинска помощ в университета е да си преподавател, на когото му прилошава от отговорите на студентите по време на изпит.
Смятаме, че разделението студенти-преподаватели е неприемливо, що се отнася до спешни здравни грижи. Редно е достъп до лечение в кризисен момент да получи всеки, независимо от това дали е професор, учащ или от служебния персонал. Не е нормално институция, посещавана всеки ден от хиляди, да няма медицинско лице на смяна. В началните и средните училища, които са със значително по-малък капацитет, винаги има дежурна сестра. А там достъп до здравни услуги нямат само учителите.







Това ни навежда и на друга мисъл – смята ли ръководството на университета студентите поне за равноправни, като се абстрахираме от факта, че ВУЗ-овете са създадени за тях. Прилагаме снимка на менюто в стола на УНСС. Там има две графи с цени – за „преподаватели и служители“ и за „студенти и външни лица“. Явно учащите се в университета са приравнени с „външни лица“, щом попадат в графа заедно с тях. Естествено и цената на техния обяд е значително по-голяма. Тук студентите дори не са припознати като „свои“.

Менюто в стола на УНСС
           Снимка: АСО