История



В началото на февруари 2013 година стана ясно, че семестриалните такси в УНСС ще се вдигнат с 33%. Казвам "стана ясно", защото тази информация излезе не от официален източник или прессъобщение на ръководстово, а от случайно изтекла новина в интернет. Спонтанно се сформира група от студенти, която се нагърби с организацията на протест. Започна събирането на подписи, като в кампанията се включиха повече от 3000 студенти. В този момент се разгласи позицията на Студентски съвет. Организацията, която принципно има функция да защитава студентските права и интереси, сега също така принципноподкрепи увеличението на таксите с една трета.
Въпреки всичко на 27 февруари дворът на УНСС се изпълни с над 700 протестиращи. Това е нещо безпрецедентно за този университет. Няколко минути преди започването на протеста към него се присъединиха представители на Студентски съвет. Започнаха да молят организаторите проявата да не се състои и поканиха недоволните в аула "Максима", където двете страни да преговарят. Протестиращите вежливо приеха поканата за диалог, но едва след като се проведе протестът.
unss protest
Той протече мирно и демократично - всеки желаещ да се изяви изрази своята позиция, а по-артистичните бяха подготвили плакати с оригинални лозунги. Ректорът Стати Статев беше "поздравен" от протестиращите, които застанаха под кабинета му. Той не се появи. За кратко входът на университета беше блокиран символично в знак на несъгласие с решението семестриалните такси да бъдат увеличени с 33%. Протестът продължи с кратко шествие в сградата на УНСС, което приключи на уреченото място със Студентски съвет - "Максима".
unss protest 8
Изказвания започнаха да правят предтавителите на Студентския съвет. Въпреки, че бяха видимо притеснени от неприятната ситуация, и за миг не се поколебаха в решението си да отнемат от джобовете на студентите още 33%. За пореден път се опитаха да си избършат ръцете с държавата, но едва ли вече някой се успокоява с това. Според тях увеличението било необходимо за мултимедии и лаптопи, с помощта на които ще се обучават отрочетата на икономическия елит в страната.
unss protest 2
Естествено, представителите на университетската номенклатура бяха контрирани от представители на протестиращите със социални аргументи за достъпността на образованието. Поставен бе въпросът образованието към какво ще бъде насочено – към студентите или към лаптопите. Не беше пропуснато и да се спомене за финансовата изгода, която имат Студентски съвет от увеличаването на таксите – 35 хиляди лева в повече за техния бюджет.
В този момент в залата се появи и ректорът Стати Статев. Той произнесе една трогателна реч, в която ни обясни, че сме на една страна и трябва да си помагаме в борбата за по-висока държавна субсидия (как студентите да му помогнат, като им увеличава таксите с 1/3?). Бяха използвани сравнения като „ние сме като един голям кораб, който се клати“(някой от студентите го репликира „само че ние сме удавниците“). За господин Ректора на най-големия икономически университет в България явно не е представлявало трудност да изчисли, че увеличението на семестриалните такси се равнява на 3 стотинки на ден. 
unss protest 5
Чу се реплика от публиката, че увеличението може да попречи на работещите и студентите с по-ниски доходи да продължат образованието си. Този аргумент явно разяри господин ректора. Явно бе учуден, че изобщо съществуват такива хора. Обвини обадилият се студент в популизъм и че едва ли има някой в тази богата държава, за когото 200 лева отгоре на година да представляват проблем. Ако все пак, колкото и да не му се вярва, съществуват такива представители на студентската общност, той щял да им ПОКРИЕ ТАКСИТЕ С ЛИЧНИ ПАРИ. 

        Така или иначе този дебат не доведе до нищо, освен обещания за „диалог“ и „комуникация“. В последвалите няколко седмици се състояха няколко срещи между протестиращите и ръководството, или подчинените на последното. Резултатът от тях беше предложението направено от ректора таксите да се увеличат не с 33%, а с 58 лева, независимо от домоментната стойност. Тази „отстъпка“ облагодетелсваше минимално едва около 10% от учащите в УНСС с по-високи такси. Целта на ръководството обаче беше друга – да разедини студентите, защото усети тяхната мощ на 27 февруари. Донякъде този ход даде резултат. Част от организаторите на първия протест се подведоха от предложението, съгласиха се с него или просто се отказаха от съпротивителна дейност.
       Направи се опит за широка дискусия със заинтересованите от въпроса студенти. Студентски съвет беше обещал да осигури зала, но до деня на самата дискусия не беше ясно дали изобщо ще бъде осигурено помещение, и ако има, кое точно ще бъде. Това затруди организацията на дискусията и дойдоха едва около 30 студенти. Въпреки това масата от мнения беше срещу увеличението на таксите.


След тази дискусия по-твърдите в позицията си студенти започнаха организацията на нов протест. Въпреки многото трудности на 4 април 2013 година за втори път из УНСС ехтеше „Долу таксите!“. Участниците този път бяха по-малко, но още по-решени да се борят докрай за целите си. Протестът отново беше мирен, но около половин час след започването му в двора се появи полиция. Явно бригадата частни охранители, която беше барикадирала входа се оказа недостатъчно и ръководството взе допълнителни мерки.


unss pol
 Скоро участници в протеста взеха отношение – присъстващите полицаи бяха приканени от мегафона да напуснат територията на университета с разяснението, че те нямат право да са там. Студентите посрещнаха нежеланите гости с викове „Полицията вън!” и „Автономия!”. Беше поискано лично обяснение от тях – да се легитимират и да обяснят кой и за какво ги е пратил. Полицаите на свой ред си "правиха оглушка", отказаха да се легитимират с длъжност и имена, нито благоволиха да покажат писмена заповед за своето присъствие. Студентското настояване да се представят и дадат обяснения бе посрещнато с нелепи усмивки, иронията, че се записвали за кандидат-студенти и приканване да си гледаме протеста, на който те не пречели. Към двамата господа се присъедини и трети униформен полицай, който също известно време заедно с първите беше решил да го дава анонимно, посочвайки само служебен номер от нещо, наподобяващо длъжностна значка. Притиснат от многобройни упреци, той все пак се представи, освен с нищо незначещия 5-цифрен номер, още като Перов от СДВР. Всички те отказваха да напуснат двора на УНСС, въпреки че от четвърт час присъствието им предизвикваше само отрицателни настроения и едно искане – да излезнат навън. Беше им заявено, че протестиращите няма да си тръгнат и протестът няма да се счита за приключил, преди те да напуснат първи двора на УНСС. Не веднага, но скоро, тримата представители на МВР благоволиха да си тръгнат.
Тяхното присъствие бе в разрез с Конституцията (глава втора, чл. 53, ал. 4) и ЗВО (глава четвърта, чл. 19, ал. 2 и 3; и чл 22). След протеста беше пуснато запитване до СДВР кой е разпоредил идването на полиция в УНСС. Отговор към този момент няма.

В началото на следващата учебна година организаторите на протестите отново се събраха. Взе се решение да се създаде студентска организация, независима от официалните власти в университета. Поради липсата на сила, която да защитава студентските права и интереси, се стигна до извода, че това може да се постигне единствено чрез организиране на учащите се. Практиката учи, че при нужда можем да разчитаме единствено на собствените си сили. Само по този начин може да продължи борбата за качествено и общодостъпно образование. Обединени сме непобедими!

Няма коментари:

Публикуване на коментар