неделя, 4 май 2014 г.

196 години от рождението на Маркс



На 5 май 1818 г. в Трир, Германия се ражда Карл Хенрих Маркс. От 1953 г. до  1990 г. нашият университет носи неговото име. След реставрацията на капитализма и буйните промени у нас, стоящата пред сградата статуя с неговия лик споделя съдбата на множеството други, приети за "неудобни", паметници в страната ни и  е прибрана "на склад", а учебното заведение се преименува на УНСС. През 2008 г. бюстът на Маркс е поставен отново, но в задния двор на университета. Там той стои и до днес.


Карл Маркс има множество достижения в няколко научни дисциплини-икономика, социология, философия, политически науки. Чрез откриването на диалектическия и историческия материализъм той слага край на хаотичното изучаване на природните и обществените науки. С научното и аргументирано разгромяване на идеалистическия мироглед и разобличаването му като реакционен се поставя нов етап в изучаването на природата и обществата.


Друго голямо постижение на Маркс е откриването на принадената стойност. Това откритие е революция в икономиката. То обяснява противоречията при капитализма и показва причините за бедността, експлоатацията и неравенството.

Защо Маркс ни е нужен днес?
  • По време на неолибералния експеримент, в който живеем, трудовете на Маркс са особено актуални. Огромна част от българския народ живее в мизерия, малцинството от собственици богатее на гърба на мнозинството, чрез наемния труд на различни работници. Родината ни е колония на транснационалния капитал.
Днес статуята на Маркс ни гледа от задния двор на УНСС, сякаш за да ни напомни колко са необходими идеите му именно в сферата на образованието. Там от години, под влияние на неолибералните реформи, се извършва пълзяща приватизация. Тя се изразява в намаляване на финансирането от държавата и почти ежегодното увеличаване на семестриалните такси. Ние усетихме това за пореден път през 2013 г., когато таксите в УНСС бяха увеличени със скандалните 33%, въпреки съпротивата от наша страна.
Освен това, университетите постепенно се превръщат в средище на реакцията. В хуманитарните дисциплини учебният материал се подменя с нов, „демократичен“. Практически това означава връщане към идеалистически и метафизически подходи, отхвърлени още преди 150 г.
Във ВУЗ-овете все по-голяма популярност придобиват различни фондации, една от които е Америка за България. Последната разполага с бюджет от 400 млн. долара за насърчаване на „западните ценности“ (разбирайте – узурпиране на културния и интелектуалния живот у нас).
Като за капак във всички университети има по една школа за бъдещи политици, наречена Студентски съвет. Там „младите лидери“ усвояват основни умения, като управление и разпределяне на средства. Участието в такава структура е голям шанс да те забележат някои от силните на деня и в крайна сметка да „успееш в живота“. Не е за подценяване и луксът да си впишеш подобна длъжност в автобиографията.

Такава е накратко ситуацията в университетите днес, 196 години след рождението на Карл Маркс. Разликите между тогава и сега не са чак толкова големи. Трудовете, оставени от немския философ са необходима основа за разбирането и разрешаването на проблемите, споменати по-горе. Без тях всяка активност, дори искрена, е обречена на слепота и хаотичност.