На 5 май 1818 г. в Трир, Германия се ражда Карл Хенрих Маркс. От 1953 г.
до 1990 г. нашият университет носи
неговото име. След реставрацията на капитализма и буйните промени у нас,
стоящата пред сградата статуя с неговия лик споделя съдбата на множеството други, приети за "неудобни", паметници в страната ни и е прибрана "на склад", а учебното заведение се
преименува на УНСС. През 2008 г. бюстът на Маркс е поставен отново, но в задния
двор на университета. Там той стои и до днес.
Карл Маркс има множество достижения в няколко научни дисциплини-икономика, социология, философия, политически науки. Чрез откриването на диалектическия
и историческия материализъм той слага край на хаотичното изучаване на
природните и обществените науки. С научното и аргументирано разгромяване на
идеалистическия мироглед и разобличаването му като реакционен се поставя нов
етап в изучаването на природата и обществата.
Друго голямо постижение на Маркс е откриването на принадената стойност.
Това откритие е революция в икономиката. То обяснява противоречията при
капитализма и показва причините за бедността, експлоатацията и неравенството.
Защо Маркс ни е нужен днес?
- По време на неолибералния експеримент, в който живеем, трудовете на Маркс са особено актуални. Огромна част от българския народ живее в мизерия, малцинството от собственици богатее на гърба на мнозинството, чрез наемния труд на различни работници. Родината ни е колония на транснационалния капитал.
Днес статуята на Маркс ни гледа от задния двор на УНСС, сякаш за да ни
напомни колко са необходими идеите му именно в сферата на образованието. Там от години, под
влияние на неолибералните реформи, се извършва пълзяща приватизация. Тя се
изразява в намаляване на финансирането от държавата и почти ежегодното
увеличаване на семестриалните такси. Ние усетихме това за пореден път през 2013
г., когато таксите в УНСС бяха увеличени със скандалните 33%, въпреки
съпротивата от наша страна.
Освен това, университетите постепенно се превръщат в средище на реакцията.
В хуманитарните дисциплини учебният материал се подменя с нов,
„демократичен“. Практически това означава връщане към идеалистически и метафизически
подходи, отхвърлени още преди 150 г.
Във ВУЗ-овете все по-голяма популярност придобиват различни фондации, една
от които е „Америка за България“. Последната разполага с бюджет от 400
млн. долара за насърчаване на „западните ценности“ (разбирайте – узурпиране на културния и интелектуалния живот у нас).
Като за капак във всички университети има по една школа за бъдещи
политици, наречена Студентски съвет. Там „младите лидери“ усвояват основни
умения, като управление и разпределяне на средства. Участието в такава
структура е голям шанс да те забележат някои от силните на деня и в крайна
сметка да „успееш в живота“. Не е за подценяване и луксът да си впишеш подобна
длъжност в автобиографията.
Такава е накратко ситуацията в университетите днес, 196 години след
рождението на Карл Маркс. Разликите между тогава и сега не са чак толкова
големи. Трудовете, оставени от немския философ са необходима основа за
разбирането и разрешаването на проблемите, споменати по-горе. Без тях всяка
активност, дори искрена, е обречена на слепота и хаотичност.
