Рейтингова система или изкуствен академичен подбор

Университет №1 е трети

Бял свят видяха резултатите от рейтинговото проучване, подреждащо университетите по критерий "кой е по-добър". На пук на уверенията на ръководството на УНСС, как университетът е №1, „най-добрият в страната“, „българският Харвърд“ и пр., бившият ВИИ „Карл Маркс“ заема трета позиция в тази класация. В случая обаче не е толкова важна разликата между претенциите на хората, които управляват УНСС и реалната ситуация във ВУЗ-а.

Това, на което ще се спрем, е безумието от страна на държавата изобщо да въвежда рейтингова система за финансиране на университетите. В последните години парите за образование се орязват значително. Материалната база на повечето от учебните заведения не са в добро състояние. Достатъчно е да споменем, че почти половината от сградата на УНСС нефункционира, поради срутване. Финансирането едвам стига за заплащане на преподавателите и провеждане на  учебна дейност. Отговорът на ръководствата на ВУЗ-овете обикновено не е да поискат повече средства от държавата, както би било редно, а да въвеждат увечилаване на семестриалните такси за учащите се. Тежестта от тези процеси ние, студентите от УНСС, усетихме на гърба си само преди няколко месеца.

Всичко това е част от т.нар. „Болонски процес“, с благословията на който практически се извърша пълзяща приватизация на университетие. Финансовата тежест все повече пада върху студентите, които се превръщат в клиенти. Целта е, както всичко друго в пазарния свят - и ВУЗ-овете да станат частни.

В резултат на очевидните диспропорции между нуждите на образованието и предлаганите средства от правитеслтвото, държавата предлага „рейтингова система“ за оценяване на университетие, според която ще бъдат финансирани. Въвежда се конкуренция - тип борба между стопански субекти. Още един елемент на приватизацията. Вместо да увеличи средствата за просвета, държавата насъсква учебните заведения едно срещу друго в битка за оскъдните финанси.

Рейтинговата система практически означава въвеждане на закона на джунглата в образованието. По-силният усвоява повече пари и оцелява. Университетите се вкопчват в битка помежду си, вместо заедно да творят наука и просвета. Резултат от това неминуемо е стратификацията на ВУЗ-овете и замирането на малките университети, за сметка на големите в София.

Друго безумие е, че критерият за оценка на даден университет е анкета, проведена сред самите студенти. Възниква въпросът как реално могат учащите се да сравнят качеството на обучението във своя ВУЗ с други, след като учат само в него. Интересен момент също така е, че според материала във „ФокусНюз“ сред организаторите на анкетата е небезизвестният институт „Отворено общество“.

За самите анкети са похарчени 1,5 милиона лева. Това са средства, които биха могли да подобрят условията на труд и образование в университетите, вместо това се дават за пазарни реформи в областта на просветата. Това е политика насочена в интерес на всеки друг, но не и на студентите.

Както вече сме споменавали, въвеждането на рейтиногва система за нас означава въвеждане на „академичен дарвинизъм“ в образованието. Смятаме, че прогресът в науката и просветата е възможен само чрез единство и сътрудничество между различните научни институции. Рейтинговата система събужда единствено инстинкт за оцеляване и най-низки страсти и в никакъв случай не подобрява качеството на образованието. Този род политика подпомага превръщането на знанието в стока, нещо на което ние се противопоставяме. Вярваме, че само обединени можем да извоюваме по-добро и достъпно образование!