Студентски град е изграден като студентски комплекс през
70-те и 80-те години на ХХ век. Голяма част от работата по изграждането му е
извършена с доброволен труд. Построен е, за да поеме нуждите в сферата на
висшето образование, що се отнася до място за живеене на студентите от
провинцията и до място за почивка и самоподготовка. Преди в Студентски град е
имало библиотеки, кина, спортни съоръжения, културни и зелени пространства. На
жителите си е предлагал спокойствие и условия за образователен процес.
Реставрацията на капитализма в България през 90-те години
води до значителни промени в Студентски град. Започват да се появяват частни
субекти и увеселителни места със съмнителна дейност. Много от земята в квартала
е разпродадена, давана под наем или реституирана от бивши собственици.
Понастоящем Студентски град е известен като „Българският
Лас Вегас”. Честосрещани са проявите на насилие, употребата на наркотици и проституцията.
Като основна функция на района се явява питейно-увеселителната, за сметка на
културно-образователната. Най-редовният съквартирант е шумът. Библиотеките са
затворени, спортните площадки са занемарени, а непрестанно се строят жилищни
сгради и бизнес центрове. Цените на повечето продукти в района са съизмерими с
тези в най-луксозните български курорти.
Наред с неудобствата, свързани с почивката на живущите в
Студентски град, на няколко пъти са ставали инциденти с фатални последици.
Емблематичен е случаят със Стоян Балтов, убит пред дискотека през 2008 г. от
нетрезви богаташи, живеещи в квартал Банкя, София. Стоян не е познавал убийците си и не е имал пререкания с тях, докато пияните
или надрусани пируващи не се заяли с него и не го нападнали. Вследствие на този
случай в София се провеждат няколко протеста през 2008 и 2009 г. с основен
лозунг „Студентски град – на студентите”.
Като основна причина за проблемите на Студентски град
можем да посочим допускането на частния бизнес в района. Той няма дори формално
цел за благополучието и качественото образование на студентите. Той няма нужда
от библиотеки и културно-образователни пространства. За него единствена
благодетел е финансовата печалба. Една след друга изникват дискотеки, барове,
кафета и мн. др., които стават притегателна сила за елементи, външни, а често и
враждебни на студентската общност. Образуват се картели, държащи високи цените
на продуктите в района.
За развитието на тези процеси основна вина имат и
ръководствата на университетите. Костюмираните бизнесмени от икономическия елит
на София виждат в лицето на ректорите верен съюзник и гарант за своите
финансови интереси. Между тях има някаква своеобразна симбиоза – понякога срещу
таен подкуп, понякога срещу легална комисионна, ръководителите на ВУЗ-овете
отдават под наем територии в Студентски град, принадлежащи на университетите,
за направата на дискотеки, кръчми, скъпи заведения за хранене или барове. Официалният
наем, който отива в сметката на учебните заведения обикновено е смешен.
Последният пример за това е от УНСС. Ръководството на
университета е отдало под наем пространство за направата на дискотека. Преди на
същото място е имало друга дискотека – „Ориент 33”. Името идва от номера на
студентски стол – 33. Тъжното е, че самият стол е занемарен и отбягван от
студентите, заради лошото качество на храната и лошата хигиена. Това
контрастира с блясъка на новата дискотека – „Нитро клуб”. На нея има екран, на който
24 часа се предават… реклами.
Друг основен проблем в района е реституцията на земи.
Въпреки, че старите собственици на територи в областта са обезщетявани 2 пъти –
веднъж при ТКЗС и веднъж по времето на Цар Борис 3 (три), наследниците на
собствениците на земи от царско време продължават да настояват за „правото” си
да притежават Студентски град. Те са и сред най-честите рентиери на
пространствата, в които се помещават развлекателните заведения. Често самите те
откриват такива.
Основната борба на студентите в бъдеще ще бъде тази за
запазването на правото си да бъдат основен субект в Студентски град.
Изгонването на частнособственическите паразити и създаването на нови
културно-образователни помещения в района трябва да бъде основен приоритет на
студентката общност. Въпреки съпротивата, която със сигурност ще срещнат от
страна на бизнесмени и ректори, това е историческата задача пред жителите на
квартал Студентски град.
Значи първо положението изобщо не е чак толкова критично, колкото го изкарвате.
ОтговорИзтриванеВторо - 33 е един от най - посещаваните и най - вкусните столове - идете към 12,00 да видите каква опашка има.
Трето - библиотеки си има в университетите и който иска може да отиде там да чете.
Четвърто - шум също няма защото дискотеките са си обособени в една - две улици, където почти няма блокове и освен това са с добра изолация!
"Изгонването на частнособственическите паразити" - Доста крайна и фанатизирана лексика. Студентски град осигурява почти безплатна квартира на хиляди студенти от провинцията, дискриминирайки по ужасен начин студентите от София. Повечето от жителите-студенти са там единствено, защото не биха искали да плащат наем на пазарните цени в столицата. Нещо повече. Те са там, не за да учат, а за да посещават въпросните заведения, които не биха били откривани ако нямаха най-важните си и масови клиенти - студентите, които са загрижени единствено за това да се забавляват в кафенета и клубове. Въпросните библиотеки, като студент който ревдовно обикаля от Националната библиотека, през Централна и Факултетна, трябва да ви кажа, че всичките са празни, много рядко може да се видят студенти и докторанти.
ОтговорИзтриванеЕдинственото правилно решение за този квартал е сградите да се пуснат за приватизация. Нека всеки университет си остави по един блок за студентите с най-добри резултати и стипендианти, а онези, които идват за да киснат по кафетата и да живеят на гърба на данъкоплатеца с 50 лв. на месец, цена постигната, само защото това се субсидира от държавата, нека да си цакат наемчето, с което да се реши проблема с спадналия пазар на наеми в София. Висшето образование не е задължително! То може да е безплатно само за онези студенти, които наистина имат потенциал и желание, полагат старателни усилия.
ОтговорИзтриванеPrivatizaciya, chuhte li go toya, filma za zombitata prodwljava...
ОтговорИзтриванеСтудентските общежития: Днешната казарма или изкуството да живееш с непознати
http://evromegdan.bg/259/%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%B7
53 902 легла в българските общежития очакват своите обитатели всяка година